Мачу-Пикчу
Освен столицата Куско, друг голям град на инките, Мачу-Пикчу (Вилкапампа, както го наричали те) пази ревниво своите тайни. Разположен е високо в Андите, на непристъпно плато между върхове Мачу-Пикчу ("Стара планина") и Уайна-Пикчу ("Млада планина"). Дълбоко в пропастта под него се пени река Урубамба. Градът бил защитен от дебела стена, изградена от внушителни каменни блокове. На всички околни върхове били изградени наблюдателни постове, чиито развалини се виждат до днес. Към града-крепост водела тясна пътека, позволяваща на малка група войни да отблъскават натиска на цяла армия. По мнението на специалисти, Мачу-Пикчу бил образец на хармония, целесъобразност и компактност. Възхищение будят тук и величествения храм на бога на слънцето, намиращ се на самия връх на платото, и слънчевият часовник ("Интиутан"), и акведуктите, пробити в камъните, и някогашните фонтани. Дворците, храмовете и жилищните постройки били вдълбани частично в скалите и частично изградени от прецизно обработени каменни блокове. В скалите били изсечени стаи, стълби, водоскоци и басейни. Прозорците на храма на бога на слънцето били разположени така, че в тях прониквал винаги първият и последният слънчев лъч. От подножието, до върха на платото били изградени тераси, с дължина до 400 метра и запълнени с пръст. Благодарение на чудесно изградената иригационна система, на тези тераси отглеждали сочни плодове и зеленчуци. Мачу-Пикчу бил открит през 1911 година от експедицията на американския учен Бингъм, придружаван от колегите си Хари Уорд и доктор Ъруин. Една от загадките на територията на Южна Америка, са рисунките от пустинята на платото "Наска", отстоящо на 400 км. от перуанската столица Лима. Благодарение на авиацията, едва през 20-ти век били открити случайно, гигантски загадъчни рисунки, нанесени върху земната повърхност. И до днес е неизвестен народът, който ги е създал, както и начинът на нанасянето им върху повърхността на земята. Непонятно е и предназначението им. Самите рисунки могат да се видят и разгледат само от самолет или от още по-голяма височина. Предполага се, че са дело на култура, съществувала преди инките да се появят по тези земи. 
Всички сгради в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките архитектурен стил, с полирани каменни стени, където блоковете са така изрязани, че да се втъкват един в друг без хоросан. Много от спойките са толкова перфектни, че дори нож не може да бъде пъхнат между камъните.
Инките никога не са използвали колелото и е мистерия как са мъкнали огромните каменни блокове - вероятно с помощта на стотици човешки ръце.